На баба момичето

Прочит: Римляни 8:14-17

 

„Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца…“

                                                                           (1 Йоан. 3:1)

 

Преди известно време в магазина за обувки, където пазарувахме с моя съпруг, видяхме едно четиригодишно момиченце със своята баба. Малката ме погледна и ми се усмихна широко. Попитах я какво има в кутията, която държи, а тя ми показа новите си розови спортни обувки. После хвана баба си за ръка и заедно си тръгнаха, но преди да излязат, тя се обърна и каза гордо: „Аз съм на баба момичето!“.

Колко се радваше това малко момиченце на новите си обувки, как ги притискаше до сърцето си! Но в очите и в думите ѝ се долавяше, че най-голяма радост изпитва от любящите отношения, които има със своята баба.

Припомних си различни пасажи от Библията, в които Бог показва Своето желание да общува с хората. Колко от нас обаче са толкова сигурни кои са и на Кого принадлежат, както малкото момиче, и колко често споделяме това с хората? За християните радостта от Божията любов трябва да е толкова спонтанна, колкото реакцията на детето, което се чувства обичано от своята баба. Затова аз заявявам с радост и благодарност: „Аз съм Божие дете – днес и завинаги!“.

 

Молитва: О, Боже, нека винаги с гордост показваме на този свят, че сме Твои възлюбени деца. Амин.

 

Мисъл за деня: Аз съм Божие дете – днес и завинаги!

Норма Хъбард (Мисисипи)

 

Да се молим за: БАБИТЕ, ДЯДОВЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ВНУЦИ.

 

 

 

© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *