Прочит: 2 Коринтяни 4:7-18
„Защото нашата бързо отминаваща лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас…“
(2 Коринтяни 4:17)
В гимназията имахме ден за катерене. Една група ученици тичахме до близкото възвишение, откъдето се виждаше езерото. Треньорът ни каза: „Десет пъти до горе и обратно“. Първите два пъти не беше толкова трудно и цялата група се движеше заедно, но към деветото изкачване останах сама, всичко ме болеше и едва дишах. Бях готова да се откажа малко преди края, но с последни сили слагах краката си един пред друг, само да стигна до финала. Когато достигах върха на хълма за десети път, погледнах надолу към езерото. То се простираше толкова далеч, че ме правеше да изглеждам малка на върха.
Години по-късно осъзнах колко прилича този хълм на живота. Понякога се забавляваме, като да тичаме от училище до хълма. В други случаи е трудно дори да сложим единия си крак пред другия. Когато се изправим пред висок хълм, можем да насочим погледа си към Христос, Който пръв се изкачи, като носеше и кръст заради нас, дарявайки ни надежда и вечен живот. Когато сторим това, проблемите ще ни се видят малки и незначителни.
Молитва: Отче, помогни ни да вдигаме поглед към Теб в моменти на изпитание. Напомняй ни, че земните ни проблеми ще ни се сторят малки, когато застанем в присъствието на Твоята слава. Амин.
Мисъл за деня: Как се променя гледната ми точка, когато насоча погледа си към Христос?
С. Дженингс (Канада)
Да се молим за: БЕГАЧИТЕ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар