На реката

Прочит: Яков 2:14-18

„Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“
(Яков 2:17)

Минавахме през един голям град в слаборазвита страна, където се натъкнахме на изумителна гледка: в една кална и тревиста река една жена беше нагазила до колене заедно с трите си деца. „Тази жена пере дрехите си“ – ни обясни шофьорът. Никога не забравих гледката.
Моменти като този ми напомнят, че трябва да съм благодарна за всички удобства, които имам, например за пералнята. Но благодарността за моите удобства не е достатъчна. Въпреки че не мога да инициирам кампания срещу глада или да осигуря водоснабдяване в някоя бедна държава, мога да покажа милост на хората около мен. Вероятно някоя майка има нужда от помощ, съседът ми е отчаян, че не може да си намери работа, или някой студент се затруднява с материал, от който аз разбирам. От изхвърлянето на боклука до пазаруването: нуждите на хората са неизброими. Исус напомня на Своите ученици: „сиромасите всякога са между вас“ (Марк 14:7). В този наранен свят можем да отразяваме любовта на Исус, като правим малки жестове на доброта.

Молитва: Господи, покажи ни тези, които се нуждаят от думи и дела на милост. Давай ни сила, за да им служим. Амин.

Мисъл за деня: Когато виждам някого в нужда, Бог ме призовава да проявя милост и да му помогна.
Пола Милър (Калифорния)

Да се молим за: ДЕЦАТА В БЕДНИТЕ СТРАНИ.