На самотен остров

Прочит: Римляни 5:1-8

„А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух.“
(Римляни 5:5)

Аз съм говорител на конференции за бизнес и организаторски умения. Обичам да започвам, като задавам на аудиторията въпрос, който да породи дискусия: „Ако сега ви заточат на безлюден остров, кое е единственото нещо, което бихте взели със себе си, и защо?“. Обичам отговорите на този въпрос. Нещата, които хората посочват, и аргументите им са толкова невероятни всеки път: микровълнова печка, семейна снимка, гребен, Библия, кибрит, бельо, химикалка и т. н. В случая са важни не толкова предметите, а надеждата, която те носят. Макар някои от тях да са смешни, всички те помагат на човека да не изпадне в отчаяние.
Можем да намираме надежда в различни неща, но истинската, пълната надежда е в Исус Христос, Който ни помага да издържим докрай, да преминем през всякакви изпитания – развод, болест, безработица – всичко, което може да ни се струва като заточение на самотен остров. Днешният библейски стих ни напомня, че винаги можем да намерим утеха, ако устремяваме погледа си към Исус Христос.

Молитва: Исусе, Ти си нашата надежда при всякакви обстоятелства. Дори когато се чувстваме напълно изоставени, можем да разчитаме изцяло на Тебе. Амин.

Мисъл за деня: Исус ми дава сила, за да премина през всички изпитания.

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ ЧУВСТВА ИЗОСТАВЕН.
Тод Дибрих (Уисконсин)