Прочит: Лука 11:1-13
„Непрестанно се молете.“
(1 Солунци 5:17)
През пролетта на 2002 г. се опитвах да намеря обратния път към Бога. Засаждах цветя около голямото дърво в градината и използвах времето, докато ги поливам, за да се моля за своето семейство, за близките приятели и за страната си. Всеки от десетте цвята, които засадих, представляваше различен човек, а най-красивия избрах за моята дъщеря.
Нещо толкова обикновено като поливането на растенията се превърна във време да говоря и да слушам Бога. Това беше очаквано и спокойно време. То даде началото на дълги молитви през дъждовните дни. Постепенно молитвата стана за мен навик всяка сутрин независимо от времето. Лесно е да се почувстваш благодарен през ранните пролетни дни и под лъчите на лятното слънце, които носят толкова радост. Но радостта ми не стихва дори в сивите и дъждовни дни, в които отново откривам толкова неща, за които съм благодарна!
Молитвата в градината постави началото на редовния ми молитвен живот – време, в което търся Божието водителство или Му благодаря за подкрепата в трудностите. Молитвата ме върна при Бога и стана за мене начин на живот.
Молитва: Боже, помагай ни да намерим време, в което да общуваме с Теб. Помагай ни да слушаме Твоята мъдрост и водителство. Амин.
Мисъл за деня: Една молитва може да отвори сърцето ми за Божието присъствие.
Линда Кинд (Охайо)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ УЧИ ДА СЕ МОЛИ.
Остави коментар