Надежда

Прочит: Римляни 5:1-5

 

„… скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда.“

(Римляни 5:3-4)

 

На 40-годишна възраст претърпях спортен инцидент, който ми причини почти фатален инсулт. Остана ми травма за години напред. Дейностите, които смятах за даденост – да стоя прав без чужда помощ, да ходя спокойно, да се обличам сам, да пия, без да се давя, да говоря гладко – вече не бяха толкова лесни и естествени. Освен това бяха нарушени усещанията ми за вкус и мирис.

Постепенно, с молитва, помощ и много усилия, започнах да се възстановявам. Все повече разчитах на Бога. Днешният прочит ме насърчи да не губя надежда. Върнах се и към работата си като консултант и работих пълноценно 25 години.

Скоро един приятел ме попита какво съм научил от тези години на възстановяване. Отговорих му, че съм започнал да се харесвам такъв, какъвто бях станал след удара. Докато страдах, Бог ме научи да се държа за надеждата.

В днешния стих апостол Павел, който добре познаваше страданието, казва, че то води до надежда. Аз съм свидетел, че Бог може да направи нещо много добро дори от лошото. Когато сме в трудна ситуация, истината за Божието присъствие ни дава надежда.

 

Молитва: Боже, помогни ни да чувстваме Твоето присъствие в трудни моменти. Води ни, докато се опитваме да укрепваме в надеждата. Амин.

 

Мисъл за деня: Докато страдам, Бог може да ме води към надеждата.

Ралф Томпсън (Охайо, САЩ)

 

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА СЛЕД ИНСУЛТ.

 

© 2021 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org

 

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *