Прочит: Софония 3:14-20
„Господ, твой Бог, е сред теб (…) ще се развесели за теб с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за теб с песни.“
(Софония 3:17)
Когато бях втори курс в колежа, се чувствах объркана, несигурна и депресирана. Нищо не ми помагаше. Не можех да си обясня защо се чувствам толкова самотна. Вярвах в Бога, но започвах да се съмнявам, че Той се интересува от живота ми. Всяко ставане сутрин беше изпитание.
В тази толкова трудна година научих важен урок – Бог никога не е по-близо до мен, отколкото е в моментите, когато страдам. Страданието не е наказание, а предупреждение да престана да се надявам изцяло на собствените си сили и възможности. Научих се да се уповавам на Бога и на силните истини на Неговото слово, вместо на непостоянните си емоции. Бог ме обича. Той има план за живота ми и няма да ме остави на предишните ми грехове. Тези истини се закотвиха здраво в мен и ме предпазиха от бурята.
Докато се учех да се справям със срама и депресията, молитвеният ви живот стана по-зрял. Сърцето ми се държеше в истините на Божието слово. Постепенно, с помощта на хората, които ме подкрепяха, молиха се с мен и ме насърчаваха, преодолях отчаянието. Осъзнах, че не съм била изоставена, напротив, Бог ме е изпълвал с надежда.
Молитва: Боже, когато отчаянието ни поглъща, учи ни да възлагаме надеждата си на Тебе. Амин.
Мисъл за деня: Когато страдам, Бог е близо.
Кейт Ъндърууд (Илинойс)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СТРАДАТ ОТ ДЕПРЕСИЯ.
Остави коментар