Надежда

Прочит: 2 Коринтяни 4:11-5:4

„… бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.“
(1 Петр. 3:15)

Минаха две години, откакто лекарят ми съобщи, че ракът, който ми причиняваше болки, не подлежи на лечение. Това, което ме крепеше, бяха молитвите на семейството и хората от църквата, които ме обграждаха с толкова любов и грижа. Персоналът в онкологичния център ми стана като второ семейство и дори очаквах с нетърпение месечното посещение.
Веднъж, докато пътувах в автобуса към центъра, до мен седна разтревожена жена. Тя сподели, че скоро са ѝ открили рак, и аз се опитах да я успокоя, като ѝ разкажа своята история. Жената попита как мога да говоря с такава радост в гласа, знаейки, че съм неизлечимо болна. Аз споделих вярата си, че земният живот не е краят.
Болестта ме накара да осъзная, че всички сме преходни – никой не знае кога ще настъпи последният му ден на тази земя. Но всеки, здрав или болен, може да избере да гледа на дните, които има, като на подарък от Бога. Аз знам къде се намирам, знам, че Бог държи бъдещето ми в ръката Си, и се моля Той да ме подготви за всичко, което предстои.

Молитва: Небесни Отче, благодарим Ти за Твоите обещания, които ни дават надежда. Амин.

Мисъл за деня: Ще изживея всеки ден пълноценно и за Божия слава.
Анита Грей (Пенсилвания, САЩ)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СТРАДАТ ОТ РАК.

© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *