Прочит: Йов 12:7-10
„Наистина светлината е сладка. И приятно е на очите да гледат слънцето.“
(Еклисиаст 11:7)
Наскоро преживях няколко загуби за кратък период от време. Дните ми бяха изпълнени с тъга, бедите идваха една след друга. Всеки ден ми изглеждаше сив.
Една ранна утрин реших да изляза пред входната врата. Не знам какво ме накара да го сторя, но мисля, че беше Божията любов. Първите слънчеви лъчи стопляха земята, когато отидох в градината и поех дълбоко въздух. Останах там повече от час, докато красотата на природата прогони тъгата от душата ми.
Слънцето се прокрадваше през листата на брезата, а тихият вятър ги разклащаше. Птиците пееха. Гукането на гълъбите ми звучеше като възхвала към Исус. Понякога небето е синьо, а понякога по него се носят бели пухкави облаци. Има дни, когато то блести в оранжево и розово. Всеки ден имаше своята красота. Чудото на Божието творение стопи моята тъга и ми помогна да се възстановя.
Бог отнема тъгата и понякога се грижи за нас по неочаквани начини. Ако очакваме помощта Му, Той ще ни даде най-доброто лекарство срещу тревогата. Защо да не е утринното небе, на което преди не сме обръщали внимание?
Молитва: Господи, благодарим Ти за чудото на Твоето творение, чрез което утешаваш нашите сърца. Амин.
Мисъл за деня: Когато страдам, Бог ме изцелява по неочаквани начини.
Пат Лъфман Роуланд (Тенеси, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ПРЕЖИВЯВАТ ТВЪРДЕ МНОГО ЗАГУБИ.
© 2021 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org