Прочит: Псалм 25:1-6
„Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, научи ме на пътеките Си.“
(Псалм 25:4)
Един ден колежката ми доведе четиригодишния си син Хорхе в офиса. Той си поговори с нас и се приготви да си върви. Майка му го хвана за ръка, но той започна да се дърпа – искаше сам да отвори вратата. Даваше да се разбере, че знае коя врата да отвори и не се нуждае от помощ. Усмихнах се и си помислих: „Как може това четиригодишно дете да е толкова уверено и самостоятелно?“.
По-късно се замислих как ние, Божите деца, се държим по същия начин. Често показваме упорството на Хорхе. Твърдо вярваме, че знаем най-добрия път, докато Господ ни държи за ръка и се опитва да ни води. Дърпаме се и настояваме да следваме своята мъдрост и сила. Бог обаче знае кое е най-доброто за нас. Ние също можем да го разберем, ако се молим, четем Неговото слово и търсим духовна подкрепа. Господ няма да ни заблуди – можем да разчитаме на това.
Молитва: О, Боже, възхваляваме Те за присъствието Ти сред нас. Помогни ни да се доверяваме на Твоето водителство. В името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Увереността ми е в Бога, Който ме води в правия път.
Харон Отониел Сантана Скуарес (Доминиканска република)
Да се молим за: ДУХОВНИТЕ СЪВЕТНИЦИ.
© 2021 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар