Прочит: Второзаконие 11:18-21
„И така, вложете тези мои думи в сърцето и в душата си, привържете ги като символ на ръката си и нека бъдат като превръзки на челата ви.“
(Второзаконие 11:18)
Когато бях дете, баща ми събираше семейството всеки следобед, за да четем Библията и „Духовна манна“. Молехме се и той ни обясняваше Божието слово. Така то оживяваше пред мен.
Когато постъпих в колеж, стана трудно да се събираме, но аз чувствах, че нещо ми липсва, всеки път, когато пропусках молитвеното време, на което баща ми ме беше научил. Затова се абонирах за „Духовна манна“. Оттогава я чета всеки ден. Размишленията ми дават насоки и ми напомнят да започвам всеки ден с насочен към Бога ум.
Часове преди да премине от този свят, през май 2013 г. татко ни каза, че макар да се налага да ни остави, не бива да забравяме, че нашият небесен Отец никога няма да ни остави. Никога вече не беше същото без татко, но аз продължавам да пазя неговите последни думи и Бог, моят небесен Баща е винаги в сърцето ми. Моля се в добри и лоши времена, през деня и в нощите, изпълнени със сълзи. Всяка сутрин търся нови сили в Божието слово.
Благодаря на Бога за моя баща и за неговия пример. Когато имам свои деца, ще бъда такъв пример за тях, за да споделя дара на Божията вечна любов.
Молитва: Всемогъщи Боже, благодарим Ти за добрите примери в нашия живот, които ни показват как да Те следваме. Амин.
Мисъл за деня: Какъв пример ще оставя след себе си?
Джуита Картини (Индонезия)
Да се молим за: ХРИСТИЯНИТЕ В ИНДОНЕЗИЯ.
Остави коментар