Прочит: Римляни 10:11-15
„… бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.“
(1 Петр. 3:15)
Когато станах християнка, реших никога да не пропускам възможност да споделям вярата си. Един ден, докато със съпруга ми се радвахме на новородения си син в болницата, докараха друга пациентка с новороденото ѝ момиченце. Казваше се Ви. Помолих се за смелост да ѝ разкажа за Бога.
През деня с нея приемахме поздравления от роднини и приятели, но вечерта, когато бебетата ни заспаха, тя ми разказа за своите проблеми. Аз я изслушах. Всъщност, повече слушах, отколкото говорех. Зная, че за Исус е хубаво да се говори, но от онзи разговор видях, че да изслушаш тревогите на нечие сърце, е също толкова важно. Когато изслушваме хората, можем да бъдем посредници между тях и Бога.
След три дни в болницата с Ви си казахме довиждане, малко тъжни, че трябва да се разделим. Докато си тръгвахме с нашия син, аз си мислех, че не бях казала на тази жена всичко, което мога, за Бога. Не се помолих с нея, нито ѝ прочетох нещо от Библията. Но Господ ми напомни, че ѝ бях показала любов, а това може да е най-силното свидетелство.
Молитва: Боже, помогни ни да се възползваме от всяка възможност да споделяме любовта на Христос. Амин.
Мисъл за деня: Да изслушам търпеливо някого, е начин да му покажа любовта на Христос.
Джуъл Джонсън (Аризона)
Да се молим за: МАЙКИТЕ, КОИТО СКОРО СА РОДИЛИ.
Остави коментар