Прочит: Исая 6:1-10
„… Тогава казах: Ето ме, изпрати мен.“
(Исая 6:8)
В най-ужасния ден от мисионерското ми служение в Африка станах рано сутринта, за да се отправя на дълъг път през пустошта. За няколко часа се изгубих няколко пъти, докато открия църквата, в която трябваше да изнасям уроци. И макар че бях закъснял, се наложи да изчакам още няколко часа, докато вярващите бавно се съберат и изпеят няколко песни под сянката на едно голямо дърво. Когато най-сетне започнах да им говоря, усетих, че целият урок се проваля. Събраните хора изглеждаха отегчени и аз се питах дали преводът на моите думи е достатъчна ясен. Когато се прибрах и си легнах изтощен, се обърнах към Бога с думите: „Господи, какво правя тук?“.
Няколко седмици по-късно отново отидох в същото село. Една жена от нашата група се заговори с човек от селото, който ѝ каза: „Аз съм християнин“. „Чудесно! – отвърна тя. – От колко време?“. „От три седмици“ – каза човекът. „Наистина ли? – попита тя. – А как стана християнин?“ Човекът се подпря на пръчката, с която ходеше, и посочи към мен: „Този човек дойде“.
В най-ужасния ден от моето мисионерско служение научих урока от Исая 6:8. Успехът в християнското служение не зависи от моите възможности, а от това да съм на разположение на Божия призив. Реколтата е в Божията ръка, Исус ме е призовал да посея семето на вярата (Марк 4:26-29).
Молитва: Господи, помагай ни да помним, че верността е много по-важна от „успеха“ и нашата готовност за служение – от възможностите ни. Амин.
Мисъл за деня: Успех е, когато си готов да споделиш Божието слово.
Брайън Браям (Тексас)
Да се молим за: НОВОПОВЯРВАЛИТЕ.
Остави коментар