Намерен

Прочит: Йезекиил 34:11-16

„Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери? И като я намери, вдига я на рамената си радостен.“
(Лука 15:4-5)

Винаги съм използвала сутрешната си тренировка в парка, за да се моля. Продължавам да го правя и сега, когато служа в Западна Африка. Този район е нов за мен и ми отне доста време, докато се запозная със селото, в което живея, и тези около него.
Една сутрин излязох да потичам – бях прекарала на новото място три месеца. Изминах известно разстояние и реших да тръгна обратно. Слънцето изгряваше и виждах ясно всичко пред себе си, но на едно разклонение поех по грешен път и се озовах в съседно село. В началото много си притесних, но срещнах една жена, която ме упъти. Тръгнах натам, но скоро разбрах, че и това вероятно не е вярната посока. Тогава се появи един човек, който ме заведе на точния път, по който можех да се прибера.
Докато го следвах, си помислих, че по същия начин овчарят води своето стадо. Това ми напомни за Добрия пастир, Който ни връща при нашия небесен Отец, когато се изгубим. Не се страхувам, защото зная, че Христос бди над мен.

Молитва: Боже, Пастирю наш, молим Те, открий ни, когато сме изгубени, и ни върни в Своето любящо присъствие. Амин.

Мисъл за деня: Бог винаги ще ме върне у дома, когато се изгубя.
Ашли Джъстис (Гамбия)

Да се молим за: ДОБРОВОЛЦИТЕ В МИРОТВОРЧЕСКИ МИСИИ.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *