Напразно?

Прочит: Римляни 1:8-17

„Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.“
(Галатяни 6:9)

„Здравей, Бони е – каза гласът в телефонната слушалка. – Просто исках да знаеш, че се върнах при Бога.“ Вълнението при изричането тези думи веднага ме подсети, че се обажда една жена, която веднъж дойде на библейския урок, който водя. Бони поиска да ми гостува, за да ми разкаже повече.
Следобяд тя разказваше с радост за служението си сред хората, които са отскоро в Канада. „Сигурно няма да повярваш, но дори помагам за библейските уроци за жени.“ Жени от различни държави се събираха в дома ѝ, за да слушат и изучават Божието слово.
Разказът на Бони стопли сърцето ми и ми напомни, че времето и силите, които съм вложила в библейските уроци, са си стрували. Когато обстоятелствата или хората не се променят, както сме очаквали, може би си мислим, че всичко е напразно. Но в онзи ден аз научих, че нищо, което правим в името на Исус, не е безсмислено. Ако не се откажем, един ден, след като сме забравили или сме отписали своите усилия, „наградата“ за тях може да се появи на вратата ни и да чуем история, която ще изпълни сърцето ни с благодарност.

Молитва: Господи, помагай ни да останем верни на делото, което си ни възложил, като помним вечната му стойност. Амин.

Мисъл за деня: Усилията ми за Бога никога не са излишни.
Роуз Маккормик Брандън (Канада)

Да се молим за: ДУХОВНИТЕ СИ НАСТАВНИЦИ.