Нашата Канара

Прочит: Псалм 62:1-8

 

„Душата ми тихо уповава само на Бога, от Когото е избавлението ми. Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое; няма много да се поклатя.“

(Псалм 62:1-2)

 

Детското отделение беше тихо в ранните часове на деня, като изключим шепненето, което се чуваше от стаята на сестрите, и звука от работещите апарати. Аз се молех горещо с думите от днешния псалм, докато траеше химиотерапевтичната ми процедура. Това бе за мен време на болка, объркване и страх, но с думите от Божието слово аз виках към Бога, по-бързо, отколкото поемах въздух, и Великият утешител ме изпълваше с мир.

Дори когато водите заливат сушата, брулят ветрове и е трудно да стоим изправени, имаме прибежище – нашият Бог. Независимо от обстоятелствата, страданието и болката, една истина никога не се променя: Бог е наша канара, няма да се поклатим!

 

Молитва: Отче, нека погледът ни никога да не Те изгубва. Ти си всичко, от което се нуждаем. Амин.

 

Мисъл за деня: Днес ще си припомням Божията вярност.

Дейвид Хъджис (Австралия)

 

Да се молим за: ДЕЦАТА, КОИТО ПРЕМИНАВАТ ПРЕЗ ХИМИОТЕРАПИЯ.

 

 

 

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *