Нашата котва

Прочит: Марк 4:35-41

„… да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва…“
(Евреи 6:18-19)

Не се бях замисляла колко важна е котвата, докато не се озовах на борда на голям кораб в близост до залива Чесапийк. Наближаваше буря. Облаците постепенно обгръщаха слънчевата светлина, а вълните започнаха да променят посоката си. Когато вятърът се усили, капитанът пусна котвата – тежкото желязо бързо се устреми към дъното. То се закрепи здраво там и благодарение на това корабът беше стабилен сред силното вълнение.
Тогава разбрах защо се нуждаем от котва. Разбрах и какво е имал предвид авторът на Посланието към евреите. Понякога котвата е единственото стабилно нещо. Имам моменти, когато се чувстваме, сякаш вятърът блъска платната на житейския ни кораб, а водата вече достига краката ни. Тогава започваме отчаяно да викаме за помощ. Когато бурята настъпи, Бог ни поддържа, защото Той е мощен и не се изменя. В Неговите ръце няма да се поклатим. Той винаги ще ни обича и ще се грижи за нас. Единственият, Който може да ни помогне да устоим на бурята, е всемогъщият Бог – нашата здрава котва.

Молитва: Отче, когато житейските бури заплашват да ни повалят, напомняй ни, че Ти си нашата здрава котва, която ни пази в безопасност. Амин.

Мисъл за деня: „Бог е прибежище и сила за нас“ (Псалм 46:1).
Белинда Джо Матиас (Мисисипи)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО РАБОТЯТ ПО МОРЕ.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *