Нашите ближни

Прочит: Римляни 15:1-7

„Когато видиш осела на брат си или говедото му паднало на пътя, да не ги изоставиш, да ги вдигнеш заедно с него.“
(Второзаконие 22:4)

Живеех в преместваемата си къща една година, но тъй като съм много срамежлива, общувах с малко от съседите. Един дъждовен ден погледнах към паркираната кола на един съсед и видях, че е забравил да изключи фаровете на един от автомобилите си. Замислих се дали трябва да отида, да почукам на вратата му и да му кажа. Много се притеснявах, че може да ги е оставил така нарочно, че може да е зает или пък че няма да приеме добре желанието ми да помогна. Но в сърцето си знаех, че трябва да му кажа. Реших, че въпреки притесненията си ще го направя с Божията помощ. Облякох палтото си и тръгнах към неговата къща.
След като почуках няколко пъти, мъжът ми отвори. Неловко попитах: „Знаете ли, че фаровете Ви са включени?“. За моя изненада, човекът ми благодари сърдечно. Прибрах се, чувствайки се много по-добре.
Опитвала съм се да открия Божието водителство при вземането на няколко много важни решения, а сега за нещо толкова дребно щях да пренебрегна Неговия подтик. Осъзнах, че ако си намирам извинения и се оставям на страховете си, няма да се науча да се доверявам на Бога и да откривам Неговата воля.

Молитва: Боже, помогни ни да Ти се доверяваме винаги във всичко и да сме готови за призива Ти да помогнем на своите ближни. Амин.

Мисъл за деня: Бог е готов да ми помогне дори в малките неща.
Ейприл Богърт (Ню Йорк, САЩ)

Да се молим за: СВОИТЕ БЛИЖНИ.

© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *