Наследство

Прочит: 2 Тимот. 3:14-17

„Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.“
(Притчи 22:6)

Когато бях малка, баща ми много държеше на времето за молитва и изучаване на Библията. Аз исках просто да играя навън, да гледам телевизия или да чета фантастични романи. Една сутрин училищният автобус дойде по-рано и остана да ни изчака, докато четиричленното ми семейство се моли на колене. Аз се засрамих, защото всичко се виждаше през прозореца на дневната. Когато се качихме в автобуса, децата започнаха да питат мен и сестра ми защо всички стоим на пода с наведени глави. За да не ни се подиграват, ние отговорихме, че сме помагали на родителите си да сложат калъфа на дивана.
Няколко години по-късно, когато се прибрах от училище, заварих татко да седи на бюрото с отворена и изпълнена с подчертавания Библия пред себе си. Помислих се, че едва ли има по-скучен начин да прекараш следобеда.
Сега, когато самата аз имам семейство, гледам по съвсем различен начин на примера на татко, докато разлиствам старата му Библия. Наследството на вярата и изучаването на Словото, което получих от баща си, ми дава сигурност, която не могат да ми дадат парите. Затова съм благодарна и на двамата си родители за най-ценното, което ми оставиха.

Молитва: Отче, благодарим Ти за духовните примери в нашите семейства и църкви. Помогни ни да предадем вярата и на своите деца. Амин.

Мисъл за деня: Как мога да бъда пример за вяра в своето семейство?
Уилма Верних (Тенеси)

Да се молим за: ДЕЦАТА В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ.