„Не е честно!“

Прочит: 1 Коринтяни 13:11-13

„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.“
(Притчи 3:5)

Когато бях на осем години, баща ни построи къща, в която да живеем. Един следобед той трябваше да работи по строежа и да ни наглежда. Четиригодишната ми сестра реши да се качи по стъблата, за да отиде при него, и ние с брат ми я последвахме. Но татко не ни позволи да се качим. Първата ни реакция беше: „Не е честно!“. Татко беше непреклонен. Трябваше да останем на земята.
В онзи момент не разбирах защо баща ни е толкова загрижен. Едно дете на покрива едва ли щеше да е такъв проблем. Но да оставиш три спорещи деца да се качат горе, щеше да е истинско бедствие.
Сега, когато съм родител и имам внуци, си мисля, че бих взела същото решение. Тогава възприемах случката като поредното толериране на малката ни сестра. Не осъзнавах колко справедливо е решението на загрижения ни баща.
Често, когато мисля, че нещо е несправедливо, не мога да разбера Божията дълбока любов към мен и хората около мен. Тогава се опитвам да си припомням случки като тази от детството. Постепенно се уча да се доверявам повече на мъдростта и решенията на нашия любящ Бог.

Молитва: Любящи Отче, помогни ни да Ти се доверяваме дори когато не можем докрай да разберем Твоите решения. Благодарим Ти за Твоята любов, която винаги е насочена към нас. Амин.

Мисъл за деня: Бог знае най-добре.
Мег Мангън (Австралия)

Да се молим за: РАБОТНИЦИТЕ, КОИТО ПРАВЯТ ПОКРИВИ.