Прочит: Матей 14:22-33
„… И Петър слезе от ладията и вървеше по водата, за да иде при Исус. Но като видя силния вятър, уплаши се и като потъваше, извика: Господи, избави ме!“
(Матей 14:29-30)
Един следобед стоях на дъската за сърф и гледах бистрата вода. Внезапно забелязах, че към мен се приближава някаква сянка. Загледах се в нея и бавно се обърнах, за да видя източника. Страхувайки се от неизвестното, изгубих баланса си върху дъската и се преобърнах във водата. Най-лошото беше, че все още не знаех откъде идва сянката. С мисълта, че ако е акула, може да подуши страха ми, бавно придърпах дъската към себе си. Помолих се: „Боже, помогни ми!“. Оставих се на Неговата грижа и скоро се върнах на брега невредим.
Понякога, когато се изправя върху дъската си, се питам как ли се е чувствал Петър, когато е ходел по водата. Докато е гледал към Исус, той е крачел уверено, както аз съм уверен върху сърфа. Но щом страхът обзе сърцето му, той изгуби от поглед Исус.
Всички ще срещаме много предизвикателства в живота си – смърт, болест, загуба на работа. Те могат да са плашещи, особено ако се опитваме да се справим сами. Можем обаче да ги посрещнем смело, като се молим, четем Библията и търсим подкрепата на братята и сестрите в Христос. Винаги ме изумява помощта, която Бог ни осигурява в такива трудни ситуации.
Молитва: Боже, Който ни пазиш, помогни ни да държим погледа си насочен към Тебе, за да не потъваме в дълбоките води. Благодарим Ти, че си с нас. Амин.
Мисъл за деня: Бог ме чува, когато се моля за помощ, и ме избавя, за да стигна невредим до брега.
Рон Лейзънбай (Алабама)
Да се молим за: СЪРФИСТИТЕ.
Остави коментар