Прочит: Филипяни 3:13-14
„Не си спомняйте предишните неща, нито мислете за древните събития.“
(Исая 43:18)
Имам навика да живея с миналото. Постоянно се питам как би се развил животът ми, ако бях направил това или онова. Ами ако се бях научил да шофирам по-рано? Ако бях постъпил в друг колеж и бях учил друго? Все си казвам „ами ако“, вместо да приема нещата, каквито са.
Понякога тягостните мисли за миналото ме връщат към греховете, които съм изповядал пред Бога. Замислям се за тях и започвам да чувствам вина. Отново моля за прошка, като забравям, че Бог вече ми е простил и иска да продължа напред.
Всъщност, Той не иска никой от нас да живее в миналото. Когато сме получили Неговата прошка, можем да спрем да се взираме в миналите си грешки и да се радваме на днешния ден, който ни е подарен благодарение на Божията любов.
Молитва: Боже, благодарим Ти за Твоята любов и прошка, които ни помагат да не живеем в миналото. Нека се радваме на днешния ден. Молим се, както Исус ни научи: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята! Дай ни днес насъщния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!” (Матей 6:9-13).
Мисъл за деня: С Божията помощ не съм роб на своето минало.
Патрик Кесълбери (Мисисипи)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ОПИТВАТ ДА ЖИВЕЯТ В НАСТОЯЩЕТО.
Остави коментар