Прочит: Изход 17:9-13
„А като натегнаха ръцете му (…) Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така че ръцете му бяха подкрепяни до залез слънце.“
(Изход 17:12)
През последната си година в гимназията отговарях за хвалебните групи към служенията с младежи и бездомни. Давах уроци по китара на деца и свирех в още една църква всяка сряда. Когато служението с гимназисти остана без проповедник за няколко месеца, видях тъгата на моите приятели и реших да помогна, за да продължи служението. Но ръцете ми започнаха да се изморяват като тези на Мойсей.
Живеех с идеята, че всички отговорности тежат на моя гръб. През годините често си мислех, че Бог иска да се справям сам с всички ангажименти. Но пропусках нещо – това, че Бог може да ме използва, не означава, че може да използва само мен. Дори Мойсей се нуждаеше от помощта на Аарон и Ор, а аз се опитвах да се справям сам с толкова служения.
Исках да бъда някой, който прави всичко за Бога, но това не беше възможно, нито пък Той го очакваше от мен. Никой от нас не може да изпълни съвършено Божието дело, затова сме благословени с общността на вярата. Ако се научим да разчитаме на Господ и на църквата, заедно ще извършваме невероятни неща.
Молитва: Господи, помогни ни да приемаме помощта на хората в изпълнението на Твоето дело. Амин.
Мисъл за деня: Как мога да разчитам на другите да ми помогнат в Божието дело?
Камерън Катанзано (Калифорния)
Да се молим за: СЛУЖЕНИЯТА В ЦЪРКВАТА.
Остави коментар