Прочит: Римляни 5:1-5
„Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.“
(2 Коринтяни 4:16)
Според училищния ми треньор най-лошото, което може да се случи на бегача, е да отпадне от състезание или да бъде дисквалифициран. Веднъж участвах в регионално състезание, където имах шанс да се класирам за щатското. Чувствах голямо напрежение – още на старта краката ми трепереха. Справих се добре първите две обиколки и знаех, че мога да изпреваря човека пред мен, но при всяка следваща се уморявах ужасно. Вместо да го изпреваря, излязох от очертанията. Бях дисквалифициран. Обикновено казвам на хората, че ми е станало зле, но истината е, че се изплаших и се предадох.
Апостол Павел знае, че състезанието на вярата не е леко. Трудно е да следваш Исус и дори просто да бъдеш човек. Но в днешния стих той ни казва да не се обезсърчаваме.
След онова състезание треньорът ми беше разочарован, но ме прегърна и каза: „Нека гледаме към следващото състезание“. Това ми помогна да продължа да опитвам и оттогава не съм се отказвал. Думите на треньора ми напомнят, че Бог никога не губи вяра в нас. През каквито и бури да преминаваме, каквато и тежест да превъзмогваме, Той е близо до нас и никога няма да ни изостави.
Молитва: Боже, благодарим Ти, че никога не се отказваш от нас. Давай ни сила да продължаваме състезанието дори когато сме изморени и изплашени. Амин.
Мисъл за деня: Бог никога не се отказва от мен.
Адам Бенсън (Северна Каролина, САЩ)
Да се молим за: БЕГАЧИТЕ.
Остави коментар