Прочит: 1 Солунци 5:16-18
„За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.“
(1 Солунци 5:18)
Когато започнах да тичам, тренировките ми бяха много трудни. Всеки път се чувствах, сякаш ще изкачвам огромна планина. Не се отказвах и когато си припомнях всички благословения, които Бог ми беше подарил, се чувствах по-спокойна и силна да продължа напред. Когато наближавах края на предвидения терен, прошепвах на Бога: „Благодаря Ти, че краката ми работят добре, докато бягам. Някои хора не могат да бягат бързо, а искат. Благодаря Ти за добрата функция на белите ми дробове, за това, че дишам. Има хора, които се борят за всяка глътка въздух“. Молитвата промени моята нагласа и ми помогна да не се отказвам от бягането.
Когато животът стане труден, съм склонна да се откажа. Започвам да се самосъжалявам, но това още повече ме обезсърчава. Затова се старая винаги да търся поводи за благодарност, дори в най-трудните моменти. Молитвата помага във всичко. Припомнянето на Божите благословения е нещо съвсем просто, но донася голяма промяна в сърцето. При всяко отчаяние си припомням какво Господ е направил за мен и това ми дава смелост да продължа напред. Смяната на фокуса води до промяна на отношението и мотивацията.
Молитва: Любящи Боже, Ти ни даваш добри неща. Когато сме склонни да изпаднем в отчаяние, припомняй ни всички тях. Амин.
Мисъл за деня: Благодарността към Бога ни дава надежда и радост.
Джоан Гроф (Пенсилвания)
Да се молим за: БЕГАЧИТЕ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар