Не сме забравени

Прочит: Исая 49:13-18

„Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мен.“
(Исая 49:15-16)

Преди няколко години, когато майка ми започна да страда от деменция, аз се преместих при нея, за да мога да ѝ помагам. Макар че забравяше все повече неща, тя често си припомняше хубави случки от миналото, както и имената на деветте си деца. Мама все още разпознаваше своите роднини, а мен забравяше само понякога. Все пак, имаше моменти, в които ме наричаше с друго име или мислеше, че съм друг човек.
Първия път, когато ме нарече с името на братовчедка ми, си помислих, че просто е забравила моето, но после разбрах, че ме е наричала така и в мое отсъствие. Веднъж тя ме попита: „Как е майка ти?“. Застинах и не можах да реагирам. Един ден мама попита сестра ми коя е жената, която живее с нея.
Това, да наблюдавам как собствената ми майка губи паметта си, за мен беше голямо изпитание. Чувствах се забравена и изоставена. Но си дадох сметка, че всички се чувстваме така понякога. Когато усетя това чувство на самота и изоставеност, аз се успокоявам с днешния библейски стих – Бог никога не забравя нито майка ми, нито мен. Ние вярваме в Исус и не бива да забравяме, че нашият Бог познава всеки един от нас по име.

Молитва: Господи, когато се почувстваме забравени и изоставени, помагай ни да си спомним колко много ни обичаш. Молим се в името на Исус. Амин.

Мисъл за деня: Бог никога няма да ме забрави.
Мария Виктория Крийл (Алабама)

Да се молим за: СЕМЕЙСТВАТА НА ХОРА, СТРАДАЩИ ОТ ДЕМЕНЦИЯ.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *