Прочит: Псалм 139:13-16; Римляни 12:3-8
„Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това.“
(Псалм 139:14)
Една красива сипка отчаяно се опитваше да пие вода от хранилката за колибри, която бяхме поставили в двора. „Не знаеш ли, че не си колибри?“ – си казах аз, докато я гледах как се върти на всички посоки, за да заеме удобна за пиене позиция. Сипката се помъчи доста, накрая отлетя, за да си скрие в клоните на близкото дърво. Явно беше разбрала, че няма да се справи с тази трудна задача.
Помислих си колко често аз самият се опитвам да бъда нещо или някой, който не съм. Колкото и да съм завиждал за уменията на двамата ми братя да обработват дърво или на жена ми да свири на пиано по слух, аз не съм като тях. Не такъв ме е създал Творецът. Но Той ми е дал умения, които нито братята ми, нито моята съпруга притежават. В Своята велика мъдрост Бог е създал всеки от нас различен.
Когато осъзнаем тази истина, ще можем с увереност и спокойствие да живеем живота си такива, каквито Бог ни е сътворил. Това означава да се радваме на своята уникалност и да търсим подходящи начини да споделяме всичко, което имаме, със своите семейства, приятели, с църквата. Радостта и споделянето на нашата уникалност и умения са един добър начин да благодарим на Бога и да Го прославим за това, което сме.
Молитва: Велики Творецо, помогни ни да ценим своята уникалност и да правим така, че с уменията и възможностите си да променяме положително живота на хората около нас. Амин.
Мисъл за деня: Нашата уникалност е жив пример за Божията безгранична милост.
Роджър Хикс (Аризона)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ТЪРСЯТ НАЧИНИ ДА СЛУЖАТ.
© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар