Небесният Баща

Прочит: Исая 49:13-18

„Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал…“
(Исая 49:15-16)

По време на един пикник с по-малкия ми брат се включихме в една игра. Трябваше да тичаме заедно с въже, което беше завързано за моя десен и за неговия ляв глезен. През смях, ние закуцукахме към старта и се приготвихме.
„Готови, старт!“ Някак си успяхме да се синхронизираме и стигнахме до финала първи. С широка усмивка се огледах, но никой от родителите не беше заснел момента. Помислих си: „Спечелихме, а никой не ни видя и не ни поздрави. Не се ли интересуват от нас?“. Всеки родител гледаше към своето дете, само ние с брат ми не получихме родителски аплодисменти. Майка ни и баща ни бяха починали няколко години по-рано.
Днешният стих ме научи, че винаги съм имал и винаги ще имам небесен Отец, Който ме обича и приема. Осъзнах, че не съм бил прав, когато съм мислел, че нямам родители, които да ме аплодират. Бог, небесният ни Баща, винаги ни гледа и се радва на нашите успехи.

Молитва: Небесни Отче, напомняй ни, особено на тези, които нямат земни родители, че имаме Тебе. Амин.

Мисъл за деня: С Бога никога не съм сам, отхвърлен или изоставен.

Да се молим за: ДЕЦА, ЧИИТО РОДИТЕЛИ СА ПОЧИНАЛИ.
Джим Гууд (Охайо)

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *