Прочит: Матей 7:7-11
„… Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.“
(2 Коринтяни 1:4)
Когато ставаш родител, не ти дават книга с инструкции – учиш се всеки ден. Това правя и аз като баща. Не съм супергерой или скала. Аз съм просто родител. Когато детето го боли, реагирам. Когато плаче, се отзовавам. Когато иска помощ, правя каквото мога.
Защо тогава не позволявам на небесния Отец да направи за мен това, което аз правя за децата си? Защо се опитвам да се справя с всичко сам? Продължавам да се уча да се обръщам към небесния си Отец, когато съм изплашен, самотен, обиден или наранен.
Бог ни уверява: „Господ, твой Бог, е сред теб – Силният, Който ще те спаси; ще се развесели за теб с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за теб с песни.“ (Софония 3:17). Уча се, че Бог чака да ме утеши, като родител, който иска най-доброто за своето дете, който вдига и носи детето си на ръце. Бог, нашият небесен Баща, никога няма да ни остави!
Молитва: Учи ни, о, Господи, да се доверяваме на Твоята любов, която не отпада. Амин.
Мисъл за деня: Мога да приема Бог като свой баща.
Майкъл Морлан (Алабама, САЩ)
Да се молим за: БАЩИТЕ.
Остави коментар