Неговият път

Прочит: Матей 6:16-18

„А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си…“
(Матей 6:17)

На третата седмица от началото на курса за християнско ученичество аз говорих за важността на поста. Дадох на участниците конкретни съвети за това, как могат да постят през седмицата, и ги насърчих по-късно да споделят своята опитност с останалите.
Когато се събрахме отново, нямах търпение да чуя техните истории за отваряне на небесата, горящи храсти, ярки светкавици или поне тих и нежен глас. Първият разказ гласеше просто: „Чувствах се гладна“. Това направо ме съкруши и почти угаси ентусиазма ми. Никой не сподели за разтърсващо преживяване по време на своя пост. Явно задачата се беше провалила, или поне аз така си мислех.
След като преживях първоначалното разочарование, открих нещо много важно за поста. Чрез него ние показваме любовта си към Христос по един много осезаем начин. Прославяме Бога, вместо да се отдаваме на своите страсти и желания. За известно време не приемаме храна, защото знаем, че пътят с Христос е много по-важен от земния ни апетит. Молим се с думите: „Не това, което аз желая, а което Ти искаш“.
Християнският живот рядко е изпълнен с горящи храсти или огнени стрели. Първоначалната еуфория е краткотрайна. Най-важното е да се научим да следваме Христос вместо своите пътища. Така постепенно се променяме по Неговия образ.

Молитва: Господи, нека днес отново изберем Твоя път вместо своите пътища. Амин.

Мисъл за деня: Мога да действам с вяра, а не според моментите си чувства.
Кевин Томас (Алабама)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ПОСТАВЯТ НАЧАЛОТО НА НОВА ДУХОВНА ПРАКТИКА.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *