Прочит: Римляни 8:35-39
„… славете небесния Бог, защото милостта Му трае до века.“
(Псалм 136:26)
Преди няколко години се включих в една християнска инициатива, при която участниците трябваше да изберат дума на годината. Аз избрах думата „любов“, като имах предвид любовта към Бога. За да подновя своето посвещение, сложих в офиса си снимка с нарисувано на морския пясък сърце, около което се разливаха вълни. В него имаше друго сърце, в което пишеше „Обичам Бога“.
Един ден мой колега забеляза снимката и ме попита: „Няма ли да е прекрасно, ако след като вълните се оттеглят, надписът „Обичам Бога“ остане там?“. Той се усмихна и добави: „Възможно ли е?“.
Това ме накара отново да се замисля какво означава да обичам Бога. Колко трайна е тази любов? Дали тя „остава на пясъка“ само когато времето е спокойно? Когато стане трудно, продължава ли да бъде видима? Бих ли заявил уверено, че обичам Бога, след като премине бурята и вълните отнесат своето, когато остане болка, разочарование, отхвърляне и страх?
Тези въпроси все още занимават ума ми. Но когато прочетох Псалм 136, благодарих на Бога за Неговата любов, която остава неизменна.
Молитва: О, Боже, помогни ни да разберем, че любовта Ти към нас е вечна и неизменна. Нека и нашата любов към Теб не отпада при никакви обстоятелства. Амин.
Мисъл за деня: Божията любов е неизменна. А моята?
Касиус Ру (Южна Каролина)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ СЪМНЯВАТ В БОЖИЯТА ЛЮБОВ.
Остави коментар