Прочит: Матей 6:19-21
„… ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.“
(Михей 7:8)
Сега, когато съм пенсионер, с нетърпение очаквам разходките до близкия парк, който се намира в гора. Често слънцето прозира през клоните на дърветата и ме осветява. Понякога се моля с думите: „Господи, къде е Твоята светлина в днешния ден?“. Продължавам по пътя и осъзнавам, че имам съкровища, които молец и ръжда не могат да разядат.
Едно от най-ценните съкровища в живота ми е приятел, който винаги е готов да ме изслуша. Други са хората от църквата, които имат милостиви сърца и посещават възрастните и болните. Виждам Божията светлина в моята съпруга, която обича и се грижи за децата и внуците. Тази светлина проблясва и в благодарните погледи на хората, на които сервираме храна в социалния център.
Понякога многото неща, които изпълват живота ни, засенчват истинската светлина. Те могат да ни попречат да видим Божията доброта, която е толкова явна. Ако усетим, че това се случва, трябва да спрем, да забавим темпото и да потърсим Божието присъствие във всяка място, през което преминаваме. Благодарен съм на Бога за моментите, в които мога да оценя съкровищата, който Той е поставил точно пред очите ми.
Молитва: Господи, помогни ни да Те виждаме всеки ден в хората около нас и нека бъдем светлина за тях. Амин.
Мисъл за деня: Божията светлина може да е навсякъде около нас, дори там, където не очакваме.
Уилям Мазманиън (Мичигън)
Да се молим за: СОЦИАЛНИТЕ ЦЕНТРОВЕ.
Остави коментар