Прочит: 2 Солунци 2:13-17
„… да не би да забравиш делата, които си видял (…) но ги напомняй на синовете си и на внуците си.“
(Второзаконие 4:9)
В неделята, посветена на християнското образование, пасторът се обърна с поздрав към хората, които бяха поели отговорността да обучават децата и младежите в църквата. Признавам си, че в това време не слушах внимателно и си мислех за други неща. Докато не чух следните думи: „Учителите променят много животи“. Веднага пред очите ми изникна едно любимо лице, обгърнато от посребрели кичури. Спомних си неделната си учителка от трети клас и как тя ни казваше: „За вас, момичета и момчета, е много важно да научавате все повече неща за Бога и за Исус. Никога няма да бъдете самотни, защото вашият Приятел Исус ще бъде с вас навсякъде“.
Тези думи ме насърчиха да започна да водя неделното училище години по-късно. Когато пасторът поздрави учителите, си спомних какво ми беше написала една майка в неделното училище, след като бях разговаряла със сина ѝ: „Хора като вас променят този свят“.
Аз често си мисля какво ли щеше да стане с мен, ако една любяща жена не се беше посветила на това да води нашата група от неделното училище и да ни учи за Христос и Неговата любов. Библията ни казва да предаваме на децата си Христовото учение, за да го предадат и те на своите деца.
Молитва: Благодарим Ти, Боже, за всички хора, които ни показват Христовата любов с думи и дела. Амин.
Мисъл за деня: Как предавам уроците на вярата?
Бети Далримпъл (Колорадо)
Да се молим за: НЕДЕЛНИТЕ СИ УЧИТЕЛИ.
Остави коментар