Прочит: Лука 10:38-42
„Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог…“
(Псалм 46:10)
Подготвях се за напрегнат ден на работа, защото трябваше да се справя с проекти, чиито срокове изтичаха. Трябваше да работя дори по време на обедната почивка. Реших да си съставя план, като разпределя дейностите си по часове. Щях да се справя, ако го следвам стриктно, и не трябваше да се отклонявам.
В 11 часа се успокоих, че всичко, което бях предвидила преди двучасовата си обедна среща, беше свършено. Докато чаках да дойдат останалите, осъзнах, че съм допуснала грешка. Срещата трябваше да започне в 12 часа и да продължи един час, а не два. Неочаквано разполагах с един свободен час. Помислих, че мога да го използвам, за да си свърша още работа, но вместо това седнах удобно, сложих едната си ръка на гърдите, а другата – на корема и почувствах всяко вдишване и издишване. Поемах въздух бавно и се молех Бог да освежи и успокои душата ми.
Възползвах се от тази неочаквана почивка и си спомних думите на Исус към Марта, чието име нося: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно…“ (Лука 10:41-42). Припомних си, че дори в най-натоварения ден мога да отделя време за Бога.
Молитва: Създателю, помогни ни да намираме баланс между нуждите на деня и нещата, които са важни за вечността. Сътвори в нас чисти сърца и обновени духове. Амин.
Мисъл за деня: Когато отделя време за почивка в Божието присъствие, денят минава много по-добре.
Марти Уилямс-Мартин (Тенеси)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ГОНЯТ СРОКОВЕ В РАБОТАТА СИ.
Остави коментар