Прочит: Псалм 121:1-8
„Издигам очите си към хълмовете, откъдето иде помощта ми. Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.“
(Псалм 121:1-2)
Обичам да тичам. Една съботна сутрин се надявах да стигна до един хълм наблизо, но въздухът беше много влажен и както се очертаваше, щеше да е доста горещо. Тези два фактора сериозно щяха да затруднят тренировката ми.
Въпреки всичко стигнах до върха и там имаше нещо, което привлече вниманието ми. Погледнах надолу: макар да знаех за кленовете по пътя, не бях забелязал, че са наредени така, че пазят сянка по целия път към хълма. Въпреки влажността във въздуха неочакваната сянка ми помогна да не се изморя толкова много.
Спомних си думите от Псалм 121: „Господ е твой покров отдясно ти. Слънцето няма да те повреди денем“ (5-6 ст.). Бях много благодарен за неочаквания и толкова осезателен начин, по който почувствах Божието благословение в този ден.
Молитва: Боже, благодарим Ти за неочакваните начини, по които усещаме Твоята милост и любов в нашия живот. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще търся знаци на Божията любов към мен.
Дъг Уилсън (Ню Йорк)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ТИЧАТ ЗА ЗДРАВЕ.
© 2014 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар