Прочит: Римляни 8:35-39
„… да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с теб където и да идеш.“
(Исус Навин 1:9)
Миналата година баща ми – единственият ми близък човек в страната – беше депортиран след 40 години живот в Америка. Почти не се бяхме разделяли, а сега той изведнъж ме напусна. Живеех в университетско общежитие, затова не можех да кажа, че съм бездомен, но баща ми, който ми помагаше най-много, вече не беше до мен.
Следващите няколко месеца бяха доста стресиращи. Задавах си въпроси: „Къде ще живея след година?“, „Ще ми вземат ли колата, която ми бяха дали в университета?“. Емоционалното ми състояние се влошаваше, а оттам – и успехът ми.
Един ден ми се обадиха родителите на мой приятел и ми казаха, че искат да говорим. Вечеряхме заедно и те ми казаха, че са почувствали необходимост да ми помогнат. В този момент се почувствах, сякаш някой беше свалил два тона от плещите ми. Осъзнах, че през цялото време съм бил в Божите ръце, но съм позволил да попадна в емоционална дупка. Той е знаел в каква ситуация се намирам и вече е имал спасителен план за мен. Докато се тревожех, бях забравил, че Господ винаги е с мен. Сега виждам, че ако следваме Бога и се уповаваме на Него, няма нужда да се тревожим.
Молитва: Господи, давай ни по-голяма увереност в Тебе, особено докато преминаваме през трудности. Амин.
Мисъл за деня: Бог винаги е на моя страна.
Айвън Хернандес (Тексас)
Да се молим за: СЕМЕЙСТВА, КОИТО СА РАЗДЕЛЕНИ.
Остави коментар