Невидимите неща

Прочит: Лука 10:38-42

„… не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.“
(2 Коринтяни 4:18)

Всичко беше готово. Бях напълнила великденските кошници с бонбони и играчки. Бяхме сложили яйца из прясно окосената градина, за да ги търсят внуците ми. Бях приготвила сандвичи и десерти. Доволна от часовете подготовка, снимах всичко и качих снимките в интернет.
Веднага започнаха коментарите: „Толкова ми харесва кръстът!“, „Как улови отражението?“. Какво отражение? Погледнах отново снимките. Отражението от един прозорец наблизо образуваше кръст върху кошниците. Как го бях пропуснала?
Бях погълната изцяло от подготовката, забравяйки причината за празника. Това ми напомни историята за Марта и Мария. Почувствах се като съвременна Марта, която пропуска „едното потребно нещо“. Колко пъти съм се престаравала всичко за празника да е подготвено, без да се сетя да се помоля за гостите си и за времето, което ще прекараме заедно? Колко пъти съм виждала видимите неща, без да се замислям за невидимите благословения?
От всичките ми приготовления през онзи ден не остана нищо: яйцата бяха намерени, храната – изядена, а децата се прибраха у дома. Но посланието на кръста остава вечно.

Молитва: Господи, помогни ни да виждаме Теб в забързаното си ежедневие. Амин.

Мисъл за деня: Днес ще забавя темпото и ще потърся Божието присъствие.
Сюзан Мелвин (Охайо)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ПРИГОТВЯТ ЗА ПРАЗНИКА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *