Прочит: 1 Царе 16:1-13
„Но Господ каза на Самуил: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил. Защото не гледам, както гледа човек; понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.“
(1 Царе 16:7)
Преди известно време, докато кастрех дървото в градината, към мен се приближи една жена и попита какво правя. Обясних ѝ, че гъсеници ядат листата и ако не се погрижа за него, няма да се развива добре. Тази сутрин, докато поливах цветята, тя дойде отново и каза: „Защо не растат листа? Не биваше да подрязваш клоните!“. Отговорих, че има нови листенца, но са малки. Тя погледна един клон и заключи: „Не ги виждам!“. После си тръгна.
И аз понякога съм като нея – гледам това, което е на преден план, без да се задълбочавам. Когато дойде страдание, виждам само него, а не това, което Бог ще ми даде чрез него. Сравнявам живота си с този на другите, вместо да оценявам благословенията, които Господ ми е подарил. Днешният стих ни казва, че Той гледа по-дълбоко – отвъд външното. Ако присъства в живота ми, ще ми помага и аз да гледам по този начин. Ако стоя близо до Бога, ще преживявам Неговото невидимо водителство и ще имам мир във всяка ситуация.
Молитва: Боже, помагай ни да виждаме отвъд очевидното. Приближавай ни към Себе Си и ни води със Своята милост. Амин.
Мисъл за деня: С Божията помощ мога да виждам и това, което е скрито от очите.
Линда Чандра (Индонезия)
Да се молим за: ГРАДИНАРИТЕ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар