Прочит: Йоан 8:1-11
„И когато стигнаха до мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите (…). А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“
(Лука 23:33-34)
Запалих колата и тръгнахме. Аз и приятелката ми Мисти си говорехме с приятелите на задната седалка. Изведнъж разговорът ни беше прекъснат от режещ метален звук и силно раздрусване. Бях минал през един голям камък, който явно беше поставен, за да не влизат колите в моравата.
Колата беше на родителите на Мисти. Майка ѝ се показа през кухненския прозорец. Преди да тръгнем, тя ни беше предупредила да внимаваме. Засрамени и почти разплакани, влязохме в къщата, за да се извиним на жената. Тя веднага каза: „Прощавам ви“ и ни подаде ключа на другата кола. Ние се опитахме да отхвърлим предложението, но тя настоя: „Казах, че ви прощавам. Сега бъдете по-внимателни и се забавлявайте“.
Тогава не бях християнин, но този пример за християнска прошка ми помогна да повярвам в Божията прошка, която търсех. Сега, когато съм вярващ, примерът ми напомня да бъда щедър към другите. Понеже Бог продължава да ми прощава и понеже християни ми показват същия пример, аз също мога да прощавам.
Молитва: Боже, помагай ни да прощаваме на хората така, както Ти си простил на нас. Амин.
Мисъл за деня: Когато простя на някого, му показвам Христовия пример.
Джордж Уилкерсън (Северна Каролина)
Да се молим за: НЯКОГО, НА КОГОТО ТРЯБВА ДА ПРОСТЯ.
Остави коментар