Прочит: Лука 15:11-32
„… но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог.“
(1 Коринтяни 6:11)
Служа като свещеник в една болница и бях помолен да посетя възрастна жена. Когато влязох, тя викаше към Бога, започна да вика и към мен. Беше с тежък инсулт и се притесняваше, че ако умре, няма да отиде на небето. Когато я попитах защо се страхува, тя ми каза, че греховете ѝ са твърде големи.
Припомних ѝ притчата за блудния син и това, че небесният ни Баща винаги ни очаква с отворени обятия. Тя отвърна, че според нея е твърде късно. Аз ѝ казах, че както Исус прости на престъпника на кръста, така прощава на всички нас. Помолихме се заедно и видях, че жената почувства облекчение. Когато я видях на другия ден, тя ме хвана за ръка и ми каза, че знае, че Бог ѝ е простил и я е приел.
Каквито и грехове да признаваме, колкото и късно да се връщаме при Бога като блудния син, не бива да се страхуваме, че греховете ни са твърде големи. Напротив, трябва да се приближим към небесния Отец и да знаем, че Той ни прощава и ни приема с отворени обятия.
Молитва: Отче, напомняй ни, че никога не е късно да се върнем при Тебе. Помагай ни да сме отворени да приемем Твоята любов и прошка. Амин.
Мисъл за деня: Никога не е късно да потърсим Божията прошка.
Скот Мартин (Ню Джърси, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ НЕДОСТОЙНИ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар