Никога сам

Прочит: Псалм 1:1-6

„Обмисляй внимателно пътеката на краката си и всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.“
(Притчи 4:26)

В началото на осми клас спортувах, имах добра компания и приятелка и изкарвах добри оценки. Но към края на годината приятелите ми започнаха да правят неща, които не ми харесваха. Затова започнах да прекарвам по-малко време с тях. След тренировка се прибирах веднага вкъщи и спрях да излизам през почивните дни. Те ми бяха най-близките хора, но не исках да участвам в това, което правеха. Страдах заради загубата на приятелите си и бях самотен до края на девети клас. Отивах на училище и на тренировки, учех и спях.
Ходех на църква от малък, но никога не бях пожелавал да познавам Бога повече от онези две години на самота. Той ми се откриваше все повече с всеки изминал ден. Следобяд обичах да ходя в църквата, където учех нови неща за Него и намирах нови приятели, а към старите спрях да изпитвам лоши чувства и започнах да се моля за тях. През тези две години Господ ми показа, че не съм сам. Нямаше нужда да се уподобявам на света около мен, за да намеря среда. Трябваше само да отворя очите си и да предам живота си на Бога.

Молитва: Боже, благодарим Ти за Твоята милост, любов и разбиране. Благодарим Ти, че ни утешаваш във всяка ситуация. Амин.

Мисъл за деня: Днес ще се моля за стар приятел.
Пийтън Шерлин (Тексас)

Да се молим за: МЛАДИТЕ ХОРА, КОИТО СА САМОТНИ.