Прочит: Римляни 5:1-6
„… нека се хвалим в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда.“
(Римляни 5:3-4)
На 26 години, след като завърших образованието си, бях младоженка и започвах своята кариера. Бях млада, щастлива и амбициозна. Тогава дойде неочакваната болка и месеците несигурност – откриха ми рядко заболяване. Започнаха да се редуват периоди на обостряне и затихване. През дните на болка се притеснявах, че тя никога няма да престане, а в дните на ремисия се страхувах кога ще се върне болката. Въпреки че съм отгледана като християнка, в онзи период не ходех редовно на църква, затова се борех с болестта със страх и чувство за несигурност.
Сега, когато съм на 45 години, съм активна християнка. Сега си давам сметка, че болестта ми донесе радост, защото обърна погледа ми към Бога и ме насърчи да възпитам двамата си синове във вярата. Споделям вярата и с медицинския персонал, който ми помага да се чувствам по-добре така, както не съм очаквала.
Болестта ми помогна да порасна във вярата, показа ми, че Бог се грижи за мен и ми помага да издържа, затова не бива да живея в страх. Вярата премести фокуса ми от болките и проблемите към нуждите на другите.
Молитва: Боже, когато не се чувстваме добре, помагай ни да виждаме възможности да растем във вярата. Амин.
Мисъл за деня: Бог е моята сила.
Андреа Уийвър (Ню Джърси)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СТРАДАТ ОТ ХРОНИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ.
Остави коментар