Прочит: Лука 12:6-7
„…Призовах те по име; Мой си ти.“
(Исая 43:1)
Понякога чувам разговорите на колегите с хората, които чистят сградата. Аз обикновено се притеснявам да говоря с тях, защото работя в офиса и оставям след себе си боклук. Обикновено казвам само „Здравей“, „Как си?“, „Благодаря“.
Веднъж един от тях реши да ме заговори. Сега всеки ден ме поздравява по име и ми се усмихва. Той е много мил и забавен и се интересува от работата и приятелите ми. Аз също го поздравявам, питам го как е и му казвам, че ще се радвам да го видя и на другия ден. Ето така създадохме едно неочаквано приятелство, което е подарък от Бога.
Добротата на новия ми приятел ми напомня колко важно е да излизам от комфортната си зона и да се стремя да общувам с хората около мен. Когато разговарям с него, си спомням, че съм разпозната, извикана по име и оценена, което е благословение от Бога и от хората. Когато си напомняме, че Бог ни призовава по име и иска да общува с нас, нека показваме същото приемане и оценяване на хората, с които ни среща животът.
Молитва: Любящи Боже, отваряй очите и ушите ни за хората около нас. Напомняй ни да се обръщаме към тях по име, както Ти ни призоваваш по име. Амин.
Мисъл за деня: С кого Бог ме подтиква да се сприятеля?
Джоана Брадли (Тенеси)
Да се молим за: НЯКОГО, КОГОТО СЪМ ПРЕНЕБРЕГВАЛ.
Остави коментар