Прочит: 1 Петр. 5:6-10
„… всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“
(1 Петр. 5:7)
Денят на колоноскопията ми наближаваше и аз се изпълвах с тревога, че ракът може да се е върнал. Само година по-рано докторът беше открил и отстранил няколко доброкачествени полипа. Два пъти бях побеждавала коварната болест, но съмненията никога не ме напускаха. Беше ми омръзнало да се чувствам като жертва.
Промених начина си на молитва. Признах пред Бога гнева си заради диагнозата, която ме застигна едва на 17-годишна възраст и за която не можех да спра да мисля заради генетичното си предразположение. Позволих си да поплача за себе си – за изгубеното здраве, за невъзможността да имам деца, за непълноценните си младежки години. Сълзите се изливаха и изливаха, докато един ден спряха. Започнах да чувствам Божието присъствие и да си давам сметка колко черногледа съм станала. Реших занапред да не позволявам на мрачните мисли да владеят над мен и да се съсредоточа върху хубавите неща. Те винаги са били около мен, но съм имала нужда от Божията помощ, за да ги забележа.
Когато настъпи денят на изследването, аз потърсих благословенията в живота си. И открих много – утешителни думи, топло одеяло в залата за изследвания, боровинките по пътя към вкъщи, прегръдките на моите близки, свободата да разкажа своята история отново.
Понякога тревогите са нещо неизбежно, но ако разпознаем мислите, които ни натоварват, и позволим на Бога да насочи вниманието ни към благословенията в нашия живот, страховете ни могат да отстъпят място на надеждата.
Молитва: Боже, помогни ни да поверим тревогите си на Тебе, за да виждаме благословенията, които ни заобикалят. Амин.
Мисъл за деня: Бог ми помага да заменя тревожните мисли с нова надежда.
Даниеле Рипли-Бърджис (Мисури)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СА ПРЕБОРИЛИ РАКА.
Остави коментар