Обади се

Прочит: Ефесяни 6:1-4

„… онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.“
(Исая 40:31)

Когато бях дете, не знаех за баща си друго освен неговото име. Една нощ започнах да се моля Бог да ме води. Мислех си за прошката и за това, че трябва да почитаме своите родители. Осъзнах, че страхът ми от отхвърляне беше отнел възможността да се зарадвам на връзката баща-дъщеря. Неспособността ми да простя водеше към невъзможност за помирение.
Много пъти вдигах телефона, но не набирах номер. Питах се дали е подходящото време и дали няма да бъда обвинена, че съм чакала толкова дълго. След толкова пропуснати години нямаш нищо, което да ни свързва. Въпреки това не ме оставяше мисълта, че може да пропуснем завинаги шанса да си кажем „Обичам те“. Обадих се на баща си. След 34 години раздяла аз се свързах с него.
С времето отношенията ни се подобриха. Сега си говорим почти всеки ден. С татко сме благодарни за възможността да се уверим в силата на Бога. Уверена съм, че Той може да промени всичко.

Молитва: Боже, помогни ни да вярваме, че действаш в живота ни дори когато ни се струва, че нищо не се променя. Амин.

Мисъл за деня: Искам да видя как Бог прави нещо ново в живота ми.
Скои Грийн (Тексас)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ СВЪРЗВАТ СЪС СВОИТЕ РОДИТЕЛИ СЛЕД ДЪЛГА РАЗДЯЛА.