Прочит: Деяния 2:42-47
„… и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела.“
(Евреи 10:24)
В един юнски ден със съпруга ми решихме да се разходим до стара къща с историческа стойност. Към нея водеше път, от двете страни на който растяха дъбове. Седнахме на люлеещите се столове на верандата и се заслушахме в беседата за старата къща.
Тя започна с информация за уникалността на живото дъбово дърво. Когато дъбове бъдат засадени в една редица, техните корени не просто се преплитат, но се сливат и това помага на дърветата да споделят вода и хранителни вещества, както и да се вкоренят по-стабилно в земята. Жената, която изнасяше беседата, ни каза, че когато през този район преминал ураган, дъбовете почти не пострадали благодарение на тази обща здравина.
Какво ли би станало, ако християните имаха същата здрава и живителна връзка помежду си? Ако споделяха силата, мъдростта и любовта, които Бог излива в живота им? Бог не ни е създал, за да живеем само за себе си, а да бъдем едно семейство, с общи и здрави корени, които ни свързват с нашия Създател.
Молитва: Господи, помагай ни са бъдем истинско семейство с останалите християни, да даваме щедро и да приемаме с благодарни сърца. Амин.
Мисъл за деня: Бог ни е сътворил така, че да си помагаме взаимно в житейските бури.
Емили Боуен (Вирджиния)
Да се молим за: СВОИТЕ ЦЪРКОВНИ ОБЩЕСТВА.
Остави коментар