Прочит: Галатяни 6:7-10
„Ето, земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него, докато получи и ранния, и късния дъжд.“
(Яков 5:7)
В Лука 10:2 Исус сравнява споделянето на благовестието с работата на земеделеца. Той казва на учениците: „Жътвата е изобилна, а работниците малко“. Това сравнение ме кара да се замисля за собствените си усилия да споделям вярата. Посветеният земеделец засажда семена и очаква реколтата. Когато тя закъснява, кое му помага да не се обезсърчи? Търпението и надеждата. Той знае, че трябва да чака, докато не се появят плодовете. Когато види първите, той започва да очаква следващите. Всеки етап от земеделската работа изисква постоянство.
Аз от години се моля за своите близки и искам те да познаят Христос. Изпращам им картички и им се обаждам. Когато ги виждам лично, ги насърчавам. Въпреки това точно хората, на които съм възлагала най-много надежди, сякаш най-малко се променят. Когато съм се молила за насърчение, Бог ми е давал да разбера, че както земеделецът не може да види развитието на семената под земята, така и аз не мога да видя как Бог работи в човешките сърца.
Трябва да не губим надежда и да очакваме търпеливо плодовете. Също като земеделците, трябва да работим съвестно и да не се съмняваме, че трудът ни ще има резултат.
Молитва: Господи, помагай ни да не губим надежда, че си до нас през цялото време, докато очакваме плодове от труда си. Амин.
Мисъл за деня: Бог ще ми даде реколта от моя труд.
Беки Хардести (Западна Вирджиния)
Да се молим за: ФЕРМЕРИТЕ.
Остави коментар