Прочит: Яков 3:2-12
„А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.“
(Яков 3:6)
Осъзнах, че през цялата отминаваща година отговарям на хората с голямо раздразнение. Всеки път, когато някой ме попита нещо, го захапвам, което често води до допълнителни спорове. Хапливият ми език постепенно започна да ме отдалечава от хора, на които много държа. Изморена от самата себе си, започнах да се моля Бог да ми помогне да се променя.
Една вечер отворих Библията на Яков, трета глава. Сравнението на езика с огъня много ме докосна. Започнах да си припомням многото остри думи, които бях изрекла, и ми се искаше времето да се върне, за да поправя нещата. Осъзнах, че щом веднъж се отнеса с някого грубо, така ми върви през целия ден. За съжаление, веднъж казани, думите не могат да се върнат обратно.
През последните няколко месеца се уча да мисля, преди да говоря, за да съм сигурна, че един ден няма да съжалявам заради изречените думи. Когато се отнасям с другите добре, аз им показвам Христовата любов. Благата дума ме сближава повече с хората, на които държа, и ме прави по-добра християнка.
Молитва: Господи, нека думите на устата ми са Ти угодни. Амин.
Мисъл за деня: Думите ни могат да приближат или да отдалечат хората от Бога.
Лоринда Бренайз (Пенсилвания)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ УЧАТ ДА КОНТРОЛИРАТ СВОИТЕ ДУМИ.
Остави коментар