Огледай се

Прочит: Йеремия 2:4-8

„Така казва Господ: Каква неправда намериха в Мен бащите ви, че се отдалечиха от Мен и ходиха след суетата, и станаха суетни?“
(Йеремия 2:5)

Имам двойна детска количка за двете ми близначки. Горната част е подвижна и обикновено стои над главите им като чадър, но може да се навежда, така че да пази лицата им. При последната ни разходка из зоологическата градина по някаква причина, известна само на четиригодишните деца, те дръпнаха това покривало и скриха пейзажа от погледите си. Аз го вдигнах отново нагоре и казах ентусиазирано: „Вижте колко са високи тези жирафи!“, но тогава малките ръчички го дръпнаха обратно. Около дъщерите ми беше пълно с невероятни гледки, но те пропуснаха всичко. Бяха напрегнати три часа.
Но кой съм аз, че да се оплаквам? Колко пъти Бог ми е казвал: „Погледни колко успокояващи обещания съм ти дал“, но аз съм отказвал да отворя Библията? Той ми казва: „Говори с Мен, мога да ти дам толкова много“, а аз продължавам да си фантазирам. Господ ме уверява: „Някои неща, които вършиш, няма да са ти приятни, но ще получиш небесни съкровища“, но аз се впускам след своите цели, без да се замислям. Колко пъти съм затварял очите си съзнателно?
Бог изпълва живота ни с обещания и добри дарове. Ако само протегнем ръка към тях, ще можем да заявим: „Виж колко са големи тези благословения!“.

Молитва: Господи, нека очите ни винаги са отворени за изобилните Твои благословения. Амин.

Мисъл за деня: Всеки ден ще се оглеждам, за да виждам Божите благословения в живота ми.
Боб ла Фордж (Ню Джърси)

Да се молим за: РАБОТНИЦИТЕ В ЗООПАРКОВЕТЕ.