Прочит: Изход 13:17-22
„И Господ вървеше пред тях (…) нощем в огнен стълб, за да им свети…“
(Изход 13:21)
Огънят в задния двор е един от любимите ми спомени от детството. Наскоро съседите организираха такова събиране. Носеше се ароматът на пушек от горящите дърва, а малките светлинки излитаха с пукане към лятното нощно небе. Това ми напомни за семейните събирания около огъня и вкусните десерти, които приготвяхме на жаравата. Помня как баща ми разравяше огъня и към небето се издигаха пламъчета.
Освен тези радостни моменти от детството, си припомних как Бог водеше израилтяните в пустинята. Той вървеше пред тях през нощта в огнен стълб (Изход 13:21-22).
Ние приемаме Божието водителство, като си изграждаме духовна дисциплина. Когато съпругът ми получи инфаркт, аз се изгубих в морето на страха и тревогата. Тогава Бог ме водеше в молитвата, чрез Своето слово и в записките, които водех в дневника си. Това ми носеше мир и аз по-лесно се справях с болестта. Божието слово ни обещава, че Господ ще ни води всякога (Исая 58:11). Каквито и да са предизвикателствата по пътя ни, когато поискаме Той да изпрати Своята светлина и истина, за да ни водят (Псалм 43:3), пътят ни ще бъде осветен.
Молитва: Верни Боже, благодарим Ти, че ни водиш по непознатите пътеки. Амин.
Мисъл за деня: Какви духовни навици ми помагат да следвам Божията светлина?
Дебра Пиърс (Масачузетс, САЩ)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА СЛЕД ИНФАРКТ.
Остави коментар